богоугодник
[bogoˈugodnik]
богоугодник значение:
Какво е богоугодник? Човек, който води праведен живот, спазва религиозните канони и чиито дела са приятни на Бога.
1. (Религия) Човек, който води праведен живот, спазва религиозните канони и чиито дела са приятни на Бога.
2. (Пряко / Иронично) Лицемерие или показна набожност; човек, който се представя за морален, за да извлече полза.
- Ударение
- богоугóдник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-го-у-год-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- богоугодници
Примери за използване на богоугодник
(Религия)
- Старият отшелник бе известен като истински богоугодник, посветил живота си на молитва.
(Пряко / Иронично)
- Не ми го хвали този богоугодник, знаем какви ги върши зад гърба на хората.
Синоними на богоугодник
Как се пише богоугодник
Грешни изписвания: богогоден, богоугоден, бугоугодник, богуугодник, богоогодник, богоугудник, богоугоднйк
Думата се пише слято, тъй като е сложно съществително име, образувано от две основи, свързани със съединителна гласна 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:Бог + угоден
Сложна дума, образувана от съществителното 'Бог' и прилагателното 'угоден' (приятен, желан), вероятно калка от гръцкото 'theoarestos' или църковнославянски конструкции. Първоначално означава човек, който живее според божиите закони.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смирен богоугодник
- велик богоугодник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
