вкова
[fkoˈva]
вкова значение:
Какво е вкова? Забивам гвоздей, клин или друг остър предмет здраво вътре в нещо чрез удари.
1. (техника/строителство) Забивам гвоздей, клин или друг остър предмет здраво вътре в нещо чрез удари.
2. (преносно) Карам някого да замръзне на място от изненада, страх или друга силна емоция.
- Ударение
- вкова̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- вко-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- вковавам
Примери за използване на вкова
(техника/строителство)
- Майсторът вкова последния пирон в дъската.
- Трябва да вкова скобите, за да държи здраво.
(преносно)
- Ужасната новина го вкова на място.
- Студеният ѝ поглед го вкова.
Синоними на вкова
Антоними на вкова
Как се пише вкова
Грешни изписвания: фкова, вкува
При изговор съгласната 'в' се обеззвучава пред беззвучната 'к' (чува се 'ф'), но се пише в заради морфологичния произход (представка в-).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kovati
Образувано от представка 'в-' (вътре) и глагола 'кова' (удрям с чук, обработвам метал).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вкова пирон
- вкова на място
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
