възвестител
[vɐzvɛˈstitɛl]
възвестител значение:
Какво е възвестител? Лице или нещо, което съобщава, оповестява или пренася вест за настъпването на събитие.
1. (книжовно) Лице или нещо, което съобщава, оповестява или пренася вест за настъпването на събитие.
2. (преносно) Предвестник; явление, което подсказва идването на нещо ново.
- Ударение
- възвестѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-вес-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възвестители
Примери за използване на възвестител
(книжовно)
- Първият пролетен щъркел е възвестител на затоплянето.
- Камбанният звън бе възвестител на празничната литургия.
(преносно)
- Тази статия стана възвестител на новата епоха в литературата.
Синоними на възвестител
Как се пише възвестител
Грешни изписвания: вазвестител, възвеситтел, възвестйтел
Думата започва с представка 'въз-'. Коренът съдържа 'е' (вест), а не 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възвѣстити
Произлиза от глагола 'възвестявам' (старобълг. възвѣстити), който е съчетание от представка 'въз-' и корен 'вест' (новина, знание). Наставката '-тел' указва вършителя на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възвестител на пролетта
- възвестител на истината
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
