въздържаност
[vɐzˈdɤrʒɐnost]
въздържаност значение:
Какво е въздържаност? Умение да се владеят чувствата, желанията и поривите; липса на крайности в поведението.
1. (психология) Умение да се владеят чувствата, желанията и поривите; липса на крайности в поведението.
- Ударение
- въздъ̀ржаност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-дър-жа-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на въздържаност
(психология)
- Той отговори с присъщата си въздържаност, въпреки че беше ядосан.
- Дипломатическата въздържаност е ключова при преговори.
Синоними на въздържаност
Антоними на въздържаност
Как се пише въздържаност
Грешни изписвания: ваздържаност, въздържанос, въздаржаност, въздържъност, въздържануст
Пише се с 'ъ' в представката 'въз-' и в корена 'държ'. Завършва на '-ост'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:държа
Образувано от глагола 'въздържам се' (представка въз- + държа) и наставка за абстрактно съществително '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- полова въздържаност
- финансова въздържаност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
