възостричък
[vɐˈzɔstrit͡ʃɐk]
възостричък значение:
Какво е възостричък? Който е сравнително остър, леко заострен (често за форма на нос, предмет или черта на лицето).
1. (пряко) Който е сравнително остър, леко заострен (често за форма на нос, предмет или черта на лицето).
2. (преносно) Който е малко рязък или хаплив (за език, тон).
- Ударение
- възо̀стричък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въ-зос-три-чък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възострички
Примери за използване на възостричък
(пряко)
- Имаше възостричък нос, който му придаваше лисиче изражение.
- Върхът на молива беше станал възостричък след остренето.
(преносно)
- Тонът му стана възостричък, когато заговориха за пари.
Как се пише възостричък
Грешни изписвания: вазостричък, възустричък, възострйчък, възостричак
Пише се с ъ в представката въз- и с ъ в наставката -ък (подвижно ъ).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въз + остър
Образувано от представка 'въз-', корен 'остр' (от остър) и умалителна наставка '-ичък'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възостричък нос
- възостричък език
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
