вятър
[ˈvjatɐr]
вятър значение:
Какво е вятър? Движение на въздушни маси в атмосферата, обикновено в хоризонтална посока.
1. (метеорология) Движение на въздушни маси в атмосферата, обикновено в хоризонтална посока.
2. (преносно) Нещо несериозно, празно, безсъдържателно; лекомислие.
- Ударение
- вя'тър
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вя-тър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ветрове
Примери за използване на вятър
(метеорология)
- Силен вятър изкорени старото дърво.
- Посоката на вятъра се смени рязко следобед.
(преносно)
- Всичките му обещания се оказаха вятър.
- Главата му е пълна с вятър.
Антоними на вятър
Как се пише вятър
Грешни изписвания: ветър, вятар
Променливо я: в едносричната основна форма и членуваните форми (вятър, вятъра) се пише и изговаря я. Във формата за множествено число (ветрове) я преминава в е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣтръ
От праславянското *větrъ, произлизащо от индоевропейския корен *h₂weh₁- (духам). Сродна с латинското 'ventus', английското 'wind' и немското 'Wind'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силен вятър
- попътен вятър
- северен вятър
Фразеологизми:
- хвърлям на вятъра
- гоня вятъра
- вятър работа
- откъдето духа вятърът
- вее го вятърът на бял кон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
