говорлив
[govorˈlif]
говорлив значение:
Какво е говорлив? Който обича да говори много; словоохотлив.
1. (общо) Който обича да говори много; словоохотлив.
- Ударение
- говорли́в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- го-вор-лив
- Род
- мъжки
Примери за използване на говорлив
(общо)
- След втората чаша вино гостът стана необичайно говорлив.
- Тя е весела и говорлива жена, която лесно завързва приятелства.
Синоними на говорлив
Антоними на говорлив
Как се пише говорлив
Грешни изписвания: говорлиф, гуворлив, говурлив, говорлйв
Пише се с в накрая. Проверка с формата за женски род: говорлива.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говор
Произлиза от съществителното 'говор' (или глагола 'говоря') + наставка '-лив', означаваща склонност към действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говорлив човек
- говорливо дете
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
