грохотя
[groxoˈtʲa]
грохотя значение:
Какво е грохотя? Издавам силен, тътенен, продължителен шум (грохот).
1. (пряко) Издавам силен, тътенен, продължителен шум (грохот).
- Ударение
- грохотя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- гро-хо-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на грохотя
(пряко)
- Водопадът грохотеше толкова силно, че не можехме да се чуем.
- Тежката артилерия грохотеше в далечината.
Как се пише грохотя
Грешни изписвания: грохутя, грухотя
Втората гласна е о (проверка: грохот), окончанието е -я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:грохот
Произлиза от съществителното 'грохот', което е с ономатопеичен (звукоподражателен) характер.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морето грохоти
- влакът грохоти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
