джавкане
[ˈdʒafkɐnɛ]
джавкане значение:
Какво е джавкане? Издаване на кратки, остри звуци (лай) от куче, обикновено дребно.
1. (пряко) Издаване на кратки, остри звуци (лай) от куче, обикновено дребно.
2. (преносно) Водене на заядлив спор, размяна на остри реплики или дребнави кавги.
- Ударение
- джа̀вкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- джав-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- джавкания
Примери за използване на джавкане
(пряко)
- От двора се чуваше непрекъснатото джавкане на булонката.
(преносно)
- Омръзна ми тяхното постоянно джавкане за пари.
- Политическото джавкане в парламента не доведе до резултат.
Антоними на джавкане
Как се пише джавкане
Грешни изписвания: джафкане, джъвкане, джавкъне
Пише се с в (джавкам), въпреки че се изговаря беззвучно като 'ф'. Проверка не е възможна чрез сродна дума, но коренът традиционно се изписва с 'в'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:джаф
Отглаголно съществително от 'джавкам', което е звукоподражателно (ономатопея) от звука 'джаф-джаф', издаван от малки кучета.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
