лаене
[ˈlaɛnɛ]
лаене значение:
Какво е лаене? Издаване на характерни звуци (лай) от куче, лисица или друго животно.
1. (пряко) Издаване на характерни звуци (лай) от куче, лисица или друго животно.
2. (преносно) Гръмко и агресивно говорене, каране или викане на човек.
- Ударение
- ла̀ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ла-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
Примери за използване на лаене
(пряко)
- Силното лаене на кучетата събуди целия квартал.
- Чу се далечно лаене на чакали.
(преносно)
- Стига с това лаене, никой няма да те чуе по-добре, ако викаш.
Антоними на лаене
Как се пише лаене
Грешни изписвания: лаяне, лъене
Отглаголните съществителни, завършващи на -не, се образуват от глаголната основа. При глаголи от III спрежение (лая) окончанието е -ене.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*lajati
Отглаголно съществително от 'лая'. Коренът е от индоевропейски произход, звукоподражателен (*leh-).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бясно лаене
- глухо лаене
Фразеологизми:
- кучето си лае, керванът си върви
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
