добросърдечие
[dobrosɐrˈdɛt͡ʃiɛ]
добросърдечие значение:
Какво е добросърдечие? Качество на човек, който е с добро сърце; отзивчивост, мекота на характера, склонност да се прави добро на другите.
1. (етика) Качество на човек, който е с добро сърце; отзивчивост, мекота на характера, склонност да се прави добро на другите.
- Ударение
- добросърдѐчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-сър-де-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на добросърдечие
(етика)
- Нейното добросърдечие трогна всички присъстващи.
- Той прояви рядко срещано добросърдечие към бездомните животни.
Синоними на добросърдечие
Антоними на добросърдечие
Как се пише добросърдечие
Грешни изписвания: добросърдемие, добросардечие, дубросърдечие, добрусърдечие, добросърдечйе
Пише се с ъ (сърце) и слято като една дума.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър + сърце
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'добър' и съществителното 'сърце' чрез съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пословично добросърдечие
- изпълнен с добросърдечие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
