Dumite-BG – онлайн речник за българския език

докачане

[doˈkatʃanɛ]

докачане значение:

Какво е докачане? Почувстване на обида; засягане на личното достойнство от нечии думи или действия.

1. (преносно) Почувстване на обида; засягане на личното достойнство от нечии думи или действия.
2. (пряко / остаряло) Леко докосване до нещо или допир.
Ударение
дока̀чане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-ка-ча-не
Род
среден
Мн. число
докачания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на докачане

(преносно)
  • В гласа му се усещаше леко докачане от забележката.
  • Няма място за докачане, критиката е градивна.
(пряко / остаряло)
  • При всяко докачане до жицата протичаше ток.

Антоними на докачане

Как се пише докачане

Грешни изписвания: дукачане, докачване, докъчане, докачъне

Да се разграничава от докачване. Докачане е свързано с обида (от докачам се), докато докачване е свързано с качване или движение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кача (се)
От глагола 'докачам' (се). Етимологично свързано с идеята за допир, закачане, което метафорично прераства в значението за засягане на чувствата (обида).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лично докачане
  • без докачане

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.