Dumite-BG – онлайн речник за българския език

друмник

[ˈdrumnik]

друмник значение:

Какво е друмник? Човек, който пътува, пътник; странник, който обикаля по пътищата.

1. (Поетично/Архаично) Човек, който пътува, пътник; странник, който обикаля по пътищата.
Ударение
дру̀мник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
друм-ник
Род
мъжки
Мн. число
друмници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на друмник

(Поетично/Архаично)
  • Самичък друмник в тъмата се луташе.
  • Старият друмник разказа чудни истории за далечни земи.

Синоними на друмник

Антоними на друмник

Как се пише друмник

Грешни изписвания: друмнек, дромник, друмнйк
Пише се с 'у' под ударение в корена (от друм) и с 'и' в наставката '-ник'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:δρόμος (dromos)
Произлиза от думата 'друм' (път), която е стара заемка от гръцки език, плюс българската наставка за деец '-ник'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.