еднозвучие
[ɛdnoˈzvuʧiɛ]
еднозвучие значение:
Какво е еднозвучие? Съвпадение на звукове; унисон или хармонично звучене, което се възприема като единно.
1. (Музика / Акустика) Съвпадение на звукове; унисон или хармонично звучене, което се възприема като единно.
2. (Пряко) Еднообразно, монотонно звучене.
- Ударение
- еднозву̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-зву-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- еднозвучия
Примери за използване на еднозвучие
(Музика / Акустика)
- Хорът постигна съвършено еднозвучие в изпълнението на химна.
(Пряко)
- Еднозвучието на дъжда го приспа бързо.
Синоними на еднозвучие
Антоними на еднозвучие
Как се пише еднозвучие
Думата завършва на -ие, което е типично окончание за съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:едно + звук
Съставно съществително от 'едно' и 'звук', образувано по модела на абстрактни съществителни (срв. 'многозвучие').
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно еднозвучие
- монотонно еднозвучие
