Енциклопедия на българския език

унисон

[uniˈsɔn]

унисон значение:

Какво е унисон? Едновременно звучене на два или повече тона с еднаква височина.

1. (музика) Едновременно звучене на два или повече тона с еднаква височина.
2. (преносно) Пълно съгласие, съответствие или хармония в действията или мислите.
Ударение
унисо̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ни-сон
Род
мъжки
Мн. число
унисони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на унисон

(музика)
  • Хорът запя в унисон.
  • Цигулките свиреха в унисон с флейтите.
(преносно)
  • Действията му не бяха в унисон с обещанията.
  • Всички кимаха в унисон.

Как се пише унисон

Грешни изписвания: уни сон, онисон, унйсон, унисун
Думата се пише слято и с у в началото.

Етимология

Произход:Италиански / Латински
Оригинална дума:unisono / unus + sonus
През италианското 'unisono' от латинските корени 'unus' (един) и 'sonus' (звук).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • в унисон с
  • пея в унисон