Dumite-BG – онлайн речник за българския език

елевация

[ɛlɛˈvat͡sijɐ]

елевация значение:

Какво е елевация? Ъгълът, под който цевта на оръдие или пускова установка е насочена спрямо хоризонталата (ъгъл на възвишение).

1. (техника/балистика) Ъгълът, под който цевта на оръдие или пускова установка е насочена спрямо хоризонталата (ъгъл на възвишение).
2. (медицина) Повдигане на крайник или орган (напр. за намаляване на оток).
3. (архитектура) Изображение на фасадата на сграда (проекция върху вертикална равнина).
Ударение
елева̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ле-ва-ци-я
Род
женски
Мн. число
елевации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на елевация

(техника/балистика)
  • За да достигне целта, оръдието се нуждаеше от по-голяма елевация.
(медицина)
  • Препоръчва се елевация на контузения крак.
(архитектура)
  • Архитектът представи чертеж с предна елевация на къщата.

Синоними на елевация

Как се пише елевация

Грешни изписвания: иливация, елевъция, елевацйя
Думата завършва на -ция и започва с е.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:elevatio
От латинското *elevatio* (повдигане), производно на *elevare* (вдигам нагоре).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ъгъл на елевация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.