емфаза
[ɛmˈfazɐ]
емфаза значение:
Какво е емфаза? Засилена изразителност на речта чрез интонационно отделяне и подчертаване на определена дума или фраза.
1. (езикознание) Засилена изразителност на речта чрез интонационно отделяне и подчертаване на определена дума или фраза.
2. (преносно) Прекалена приповдигнатост, неестествена напрегнатост или преувеличение в изказа и поведението.
- Ударение
- емфа̀за
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ем-фа-за
- Род
- женски
- Мн. число
- емфази
Примери за използване на емфаза
(езикознание)
- Ораторът произнесе заключението с особена емфаза.
- В гласа му се долавяше емфаза, която издаваше силно вълнение.
(преносно)
- Тя говореше с театрална емфаза, която дразнеше публиката.
Синоними на емфаза
Антоними на емфаза
Как се пише емфаза
Грешни изписвания: имфаза, енфаза, емваза, емфъза
Думата се изписва с 'е' в началото и 'м' пред 'ф', следвайки транскрипцията на оригиналния гръцки корен.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἔμφασις (emphasis)
Заета през латински или западноевропейски езици от старогръцката дума ἔμφασις, означаваща 'показване', 'изява', 'изразителност'. Коренът е свързан с phainō – 'показвам', 'свети'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- риторична емфаза
- театрална емфаза
- говоря с емфаза
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
