епистрофа
[ɛpisˈtrɔfɐ]
епистрофа значение:
Какво е епистрофа? Стилистична фигура, представляваща повторение на една и съща дума или израз в края на последователни стихове, фрази или изречения (обратното на анафора).
1. (литература/реторика) Стилистична фигура, представляваща повторение на една и съща дума или израз в края на последователни стихове, фрази или изречения (обратното на анафора).
- Ударение
- епистро̀фа
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пис-тро-фа
- Род
- женски
- Мн. число
- епистрофи
Примери за използване на епистрофа
(литература/реторика)
- В стихотворението поетът използва епистрофа за засилване на емоционалното въздействие.
- Класически пример за епистрофа е: 'Къде сега е той? Няма го. Какво ще правя аз? Няма го.'
Синоними на епистрофа
Антоними на епистрофа
Как се пише епистрофа
Грешни изписвания: епизтрофа, епйстрофа, епиструфа, епистрова
Пише се със с, транслитерирайки гръцкото sigma.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:epistrophe
От старогръцки 'epistrophe' – 'обръщане', 'връщане назад'. Образувано от 'epi' (върху/към) + 'strephein' (обръщам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
