епитроп
[epiˈtrɔp]
епитроп значение:
Какво е епитроп? Лице, избрано да се грижи за светските и стопанските дела на църковната община; църковен настоятел.
1. (църковно) Лице, избрано да се грижи за светските и стопанските дела на църковната община; църковен настоятел.
2. (историческо/юридическо) Настойник, попечител на малолетни или на имот (остаряла употреба).
- Ударение
- епитро̀п
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-троп
- Род
- мъжки
- Мн. число
- епитропи
Примери за използване на епитроп
(църковно)
- Дядо му беше дългогодишен епитроп на селската църква и държеше ключа от касата.
- Епитропите събираха дарения за ремонта на храма.
(историческо/юридическо)
- Назначиха му епитроп, докато навърши пълнолетие.
Синоними на епитроп
Как се пише епитроп
Грешни изписвания: ипитроп, епетроп, епйтроп, епитруп
Пише се с е в началото и и във втората сричка (транслитерация от гръцки).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπίτροπος
От старогръцки 'epitropos' (управител, настойник, попечител), от глагола 'epitrepo' (поверявам, възлагам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
