жидия
[ʒi.ˈdi.jɐ]
жидия значение:
Какво е жидия? Много висок и слаб, източен човек.
1. (разговорно) Много висок и слаб, източен човек.
2. (фолклор) Митично същество, исполин, великан или юнак с необикновена сила и ръст.
- Ударение
- жѝдия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- жи-ди-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- жидии
Примери за използване на жидия
(разговорно)
- Гледай го какъв е жидия, главата му опира в касата на вратата.
- Израсна едно момче, стана цял жидия.
(фолклор)
- В приказките се разказваше за страшния жидия, който пазел моста.
Как се пише жидия
Грешни изписвания: джидия, жйдия, жидйя
Думата се пише с ж, а не с дж. Да не се бърка с джидия (буен, смел човек).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:cida
Вероятно произлиза от турската дума 'cida' (копие, сулица), метафорично пренесено към човек, който е висок и тънък като копие. В народните представи думата понякога се смесва с митологични образи.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
