завтичване
[zɐftit͡ʃvɐnɛ]
завтичване значение:
Какво е завтичване? Действието по започване на бяг или бързо устремяване към някого или нещо.
1. (движение) Действието по започване на бяг или бързо устремяване към някого или нещо.
- Ударение
- завтѝчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зав-тич-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- завтичвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на завтичване
(движение)
- При всяко завтичване към топката той усещаше болка в коляното.
- Детето посрещна баща си с радостно завтичване.
Антоними на завтичване
Как се пише завтичване
Грешни изписвания: зафтичване, зъвтичване, завтйчване, завтичвъне
При проверка на звучността на 'в' се търси сродна дума, където съгласната е пред гласна (напр. завтича).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тичам
От глагола 'завтичвам се' (вариант на затичвам се), произлизащ от корена 'тичам' с представка 'за-' и вмъкнато 'в' (аналогично на тека-втека).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
