заговорване
[zɐgoˈvɔrvɐnɛ]
заговорване значение:
Какво е заговорване? Действието, с което се започва разговор с някого; обръщане към някого с думи.
1. (общуване) Действието, с което се започва разговор с някого; обръщане към някого с думи.
2. (етнография) Магическо действие с думи; баене, омайване.
- Ударение
- заго̀ворване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-го-вор-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заговорвания
Примери за използване на заговорване
(общуване)
- Неловкото заговорване на непознатия го притесни.
- Това беше първото им заговорване след скандала.
(етнография)
- Старата жена знаеше тайно заговорване против уроки.
- С думи и билки тя извърши заговорването.
Синоними на заговорване
Как се пише заговорване
Грешни изписвания: заговарване, зъговорване, загуворване, заговурване, заговорвъне
Коренът е говор и се запазва при образуването на отглаголното съществително.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говор
Представка 'за-' (начало на действие) + корен 'говор' (реч).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
