заключаване
[zakluˈt͡ʃavɐnɛ]
заключаване значение:
Какво е заключаване? Действието по затваряне на врата, катинар или механизъм с ключ, така че да не може да се отвори свободно.
1. (бит) Действието по затваряне на врата, катинар или механизъм с ключ, така че да не може да се отвори свободно.
2. (логика) Мисловен процес на извеждане на ново съждение (извод) от една или повече предпоставки.
3. (информатика) Ограничаване на достъпа до ресурс или файл (locking).
- Ударение
- заключа̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-клю-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заключавания
Примери за използване на заключаване
(бит)
- Проверката на заключването на входната врата стана негов навик.
- Автоматичното заключване на автомобила се активира веднага.
(логика)
- Методът на дедуктивното заключаване е основен в математиката.
- Грешното заключаване доведе до неверен резултат.
(информатика)
- Заключването на базата данни предотвратява конфликти при запис.
Синоними на заключаване
Антоними на заключаване
Как се пише заключаване
Грешни изписвания: заключване, зъключаване, заключъване, заключавъне
Това е отглаголно съществително от несвършения глагол заключавам. Да не се бърка с формата заключване (която е по-рядка или се възприема като дериват от свършения вид, но книжовната норма за процеса е с -ава-).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ključь
От съществителното 'ключ', с праславянски произход (*ključь), сродно с думи за кука, извивка или затварящо средство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- централно заключване
- двойно заключване
- логическо заключаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
