заповедник
[zapovɛˈdnik]
заповедник значение:
Какво е заповедник? Книга, в която се записват заповеди в учреждение или войскова част.
1. (администрация/остаряло) Книга, в която се записват заповеди в учреждение или войскова част.
2. (разговорно/иронично) Човек, който обича да заповядва и да се разпорежда; властна натура.
- Ударение
- запове'дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-по-вед-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заповедници
Примери за използване на заповедник
(администрация/остаряло)
- Дежурният офицер вписа нареждането в полковия заповедник.
- В архивите бе открит стар заповедник от общината.
(разговорно/иронично)
- Не бъди такъв заповедник, никой не обича да му нареждат постоянно.
- Новият началник се оказа голям заповедник.
Синоними на заповедник
Антоними на заповедник
Как се пише заповедник
Грешни изписвания: заповеднек, зъповедник, запуведник, заповеднйк
Думата се образува от корена заповед и наставката -ник. Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:заповед
Производна дума от съществителното 'заповед' с наставка '-ник'. Среща се и в руския език със значение на 'резерват', но в българския значението е различно.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
