зацаряване
[zat͡sarjɐvɐnɛ]
зацаряване значение:
Какво е зацаряване? Встъпване на престола; начало на управлението на монарх.
1. (история) Встъпване на престола; начало на управлението на монарх.
2. (преносно) Настъпване, установяване на трайно състояние (напр. тишина, мир, хаос).
- Ударение
- зацаря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ца-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- зацарявания
Примери за използване на зацаряване
(история)
- Датата на зацаряване на владетеля бе отбелязана с тържества.
- След зацаряването си той проведе множество реформи.
(преносно)
- Зацаряването на пълна тишина в залата предвещаваше важно съобщение.
- С зацаряването на нощта всичко утихна.
Синоними на зацаряване
Антоними на зацаряване
Как се пише зацаряване
Грешни изписвания: зацареване, зъцаряване, зацъряване, зацарявъне
Гласната в суфикса е я (променливо я), пише се зацарявам и зацаряване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣсарь
Отглаголно съществително от 'зацарявам' (ставам цар, започвам да властвам). Коренът е свързан с титлата 'цар' (от лат. Caesar).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тържествено зацаряване
- зацаряване на мир
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
