звънене
[zvɐˈnɛnɛ]
звънене значение:
Какво е звънене? Действието по глагола звъня и самият звук, който се получава; ясен, метален, вибриращ звук.
1. (общо) Действието по глагола звъня и самият звук, който се получава; ясен, метален, вибриращ звук.
- Ударение
- звънѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звъ-не-не
- Род
- среден
- Мн. число
- звънения
Примери за използване на звънене
(общо)
- Чу се продължително звънене на училищния звънец.
- Звъненето в ушите може да е симптом на заболяване.
Как се пише звънене
Грешни изписвания: звънени, звъне, званене
Пише се с две е-та в края, като отглаголно съществително на -ене.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звъня
Отглаголно съществително име от глагола 'звъня', образувано с наставката '-ене'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звънене на камбани
- телефонно звънене
- звънене в ушите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
