злоумисъл
[zloˈumisɐl]
злоумисъл значение:
Какво е злоумисъл? Предварително обмислено намерение да се причини вреда, зло или щета на някого; зла воля.
1. (книжовно/право) Предварително обмислено намерение да се причини вреда, зло или щета на някого; зла воля.
- Ударение
- злоу̀мисъл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-у-ми-съл
- Род
- женски
- Мн. число
- злоумисли
Примери за използване на злоумисъл
(книжовно/право)
- В действията му прозираше не просто небрежност, а скрита злоумисъл.
- Съдът трябва да установи дали има наличие на злоумисъл при извършването на деянието.
Синоними на злоумисъл
Антоними на злоумисъл
Как се пише злоумисъл
Грешни изписвания: злоумисълът, злуумисъл, злоомисъл, злоумйсъл, злоумисал
Думата е от женски род (както основната дума умисъл в книжовния език), затова се членува с -та (злоумисълта), а не с пълния член за мъжки род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло / мисъл
Словообразуване чрез свързване на основите на 'зло' и 'умисъл'. Калка (структурен превод) от латинското 'dolus malus' или по модел на сродни славянски конструкции, обозначаващи лоша интенция.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скрита злоумисъл
- предумисъл
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
