злоумишленик
[zlouˈmiʃlɛnik]
злоумишленик значение:
Какво е злоумишленик? Лице, което действа с лоши намерения, планира или извършва престъпление или вредителство.
1. (право/общо) Лице, което действа с лоши намерения, планира или извършва престъпление или вредителство.
- Ударение
- злоумѝшленик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-у-миш-ле-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- злоумишленици
Примери за използване на злоумишленик
(право/общо)
- Полицията издирва злоумишленика, разбил витрината на магазина.
- Компютърната система беше атакувана от неизвестен злоумишленик.
Синоними на злоумишленик
Антоними на злоумишленик
Как се пише злоумишленик
Грешни изписвания: зломишленик, злоумишленик, злуумишленик, злоомишленик, злоумйшленик, злоумишленйк
Пише се слято. Съдържа свързващата гласна о (или е част от корена зло) и започва втората част с у.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло + умисъл
Сложна дума, образувана от основите на 'зло' и 'умисъл' (намерение) с наставка '-ник'. Сродна с руската 'злоумышленник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизвестен злоумишленик
- компютърен злоумишленик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
