Dumite-BG – онлайн речник за българския език

извъртяване

[izvɐrˈtʲavɐnɛ]

извъртяване значение:

Какво е извъртяване? Действието по завъртане на нещо докрай или в определена посока.

1. (пряко) Действието по завъртане на нещо докрай или в определена посока.
2. (преносно) Наместено изопачаване на истината, фактите или думите на някого с цел оправдание или изгода.
Ударение
извъртя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-вър-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
извъртявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извъртяване

(пряко)
  • Рязкото извъртяване на кормилото спаси колата от удар.
  • С едно извъртяване на ключа вратата се отвори.
(преносно)
  • Не търпя подобно извъртяване на думите ми!
  • Това беше ловко извъртяване на фактите от страна на адвоката.

Антоними на извъртяване

Как се пише извъртяване

Грешни изписвания: извъртане, йзвъртяване, извартяване, извъртявъне
Формата 'извъртяване' е отглаголно съществително от несвършения вид 'извъртявам'. Пише се с я.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врьтѣти
Производно от 'въртя'. Коренът е общославянски *vьrtěti (въртя се, обръщам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извъртяване на истината
  • извъртяване на фактите

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.