изкрещяване
[iskrɛˈʃtʲavɐnɛ]
изкрещяване значение:
Какво е изкрещяване? Издаване на силен, пронизителен вик; еднократен акт на крещене.
1. (пряко) Издаване на силен, пронизителен вик; еднократен акт на крещене.
- Ударение
- изкрещя́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-кре-щя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изкрещявания
Примери за използване на изкрещяване
(пряко)
- Внезапното изкрещяване уплаши всички в залата.
- Това не беше говор, а истерично изкрещяване.
Синоними на изкрещяване
Антоними на изкрещяване
Как се пише изкрещяване
Грешни изписвания: искрещяване, изкрещеване, йзкрещяване, изкрещявъне
Ударението пада върху я в суфикса на несвършения вид на глагола, от който е образувано името.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крещ-
От глагола 'изкрещявам', производен на 'крещя'. Коренът е свързан със силен звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диво изкрещяване
- спонтанно изкрещяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
