прошепване
[proˈʃɛpvanɛ]
прошепване значение:
Какво е прошепване? Действието по произнасяне на думи много тихо, без глас, само с дихание.
1. (пряко) Действието по произнасяне на думи много тихо, без глас, само с дихание.
- Ударение
- прошèпване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-шеп-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прошепвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на прошепване
(пряко)
- Чу се тихото прошепване на името ѝ в тъмнината.
- Прошепването на молитвата го успокои.
Антоними на прошепване
Как се пише прошепване
Грешни изписвания: прошебване, прушепване, прошепвъне
Думата се пише с п (прошепване), тъй като коренът е шеп (от шепот). Проверката се прави с формата, в която съгласната е пред гласна: шепот.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шьпътъ
Произлиза от глагола 'прошепвам', който е с корени в звукоподражателната славянска основа *šep- (свързана с шушукане и тих говор).
Употреба
Чести словосъчетания:
- едва чуто прошепване
- нежно прошепване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
