изопачение
[izopɐˈt͡ʃɛniɛ]
изопачение значение:
Какво е изопачение? Нарушаване на верността или истинността на нещо (факти, думи, смисъл) чрез промяна, която го представя в невярна светлина.
1. (пряко) Нарушаване на верността или истинността на нещо (факти, думи, смисъл) чрез промяна, която го представя в невярна светлина.
2. (медицина/психология) Отклонение от нормалното развитие или функциониране; извращение (по-рядка употреба).
- Ударение
- изопачѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зо-па-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- изопачения
Примери за използване на изопачение
(пряко)
- Статията съдържаше грубо изопачение на историческите факти.
- Това е пълно изопачение на моите думи.
(медицина/психология)
- Във вкусовите му навици се забелязваше известно изопачение.
Синоними на изопачение
Антоними на изопачение
Как се пише изопачение
Грешни изписвания: исопачение, изопачемие, йзопачение, изупачение, изопъчение, изопаченйе
Думата се пише с 'з' (изопачение), тъй като представката е 'из-'. Проверката се прави с морфологичен анализ на думата.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изопача
Отглаголно съществително от 'изопача', което произлиза от корена 'опак' (обратен, наопаки). Буквално означава обръщане на смисъла наопаки.
Употреба
Чести словосъчетания:
- грубо изопачение
- изопачение на истината
- изопачение на фактите
- смислово изопачение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
