имбицилен
[imbiˈt͡silɛn]
имбицилен значение:
Какво е имбицилен? Който се отнася до имбецилност – средна степен на олигофрения (умствена изостаналост); страдащ от такова състояние. (Забележка: Терминът е остарял и заменен с 'умерена умствена изостаналост').
1. (медицина (остаряло)) Който се отнася до имбецилност – средна степен на олигофрения (умствена изостаналост); страдащ от такова състояние. (Забележка: Терминът е остарял и заменен с 'умерена умствена изостаналост').
2. (преносно) Който проявява изключителна глупост или липса на съобразителност (често използвано като обида).
- Ударение
- имбицѝлен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- им-би-ци-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- имбицилни
Примери за използване на имбицилен
(медицина (остаряло))
- Пациентът бе диагностициран с имбицилно разстройство в детска възраст.
(преносно)
- Постъпката му беше толкова имбицилна, че всички останаха без думи.
Синоними на имбицилен
Антоними на имбицилен
Как се пише имбицилен
Правилното изписване е имбецилен.
Грешни изписвания: имбицилен, ембецилен, ймбицилен, имбйцилен, имбицйлен
Правилната форма е имбецилен (с гласна 'е' във втората сричка), произлизаща от латинското imbecillus. Изписването с 'и' (имбицилен) е широко разпространена грешка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:imbecillus
Заемка от латински (imbecillus – 'слаб', 'немощен'). В българския език навлиза чрез западната медицинска терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- имбицилен вид
- имбицилна проява
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
