индолентен
[indoˈlɛntɛn]
индолентен значение:
Какво е индолентен? Който протича бавно, без явни симптоми или без болка (за заболяване, тумор или язва).
1. (медицина) Който протича бавно, без явни симптоми или без болка (за заболяване, тумор или язва).
2. (книжовно) Който е равнодушен, ленив или апатичен; лишен от активност.
- Ударение
- индолѐнтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ин-до-лен-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- индолентни
Примери за използване на индолентен
(медицина)
- Пациентът беше диагностициран с индолентен лимфом, който не изисква незабавна агресивна терапия.
(книжовно)
- Неговото индолентно отношение към проблемите дразнеше колегите му.
Синоними на индолентен
Антоними на индолентен
Как се пише индолентен
Грешни изписвания: индолент, йндолентен, индулентен
Думата е чуждица и се изписва според установената транскрипция.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:indolens
От in- (не) + dolens (болящ, страдащ); буквално 'нечувствителен към болка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- индолентна язва
- индолентен ход на болестта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
