интонацийка
[intonaˈt͡sijkɐ]
интонацийка значение:
Какво е интонацийка? Специфичен, често лек или едва доловим нюанс в гласа; маниер на изказване.
1. (пряко) Специфичен, често лек или едва доловим нюанс в гласа; маниер на изказване.
- Ударение
- интонацѝйка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-то-на-ций-ка
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- интонацийки
Примери за използване на интонацийка
(пряко)
- Не ми харесва тази твоя интонацийка.
- Тя говореше с една превзета интонацийка.
Как се пише интонацийка
Грешни изписвания: интонацика, йнтонацийка, интунацийка, интонъцийка, интонацййка, интонациика
Правописът следва правилото за умалителни от съществителни на -ия -> -ийка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:intonatio
Умалителна форма на 'интонация', произлизаща от латинското *intonare* (запявам, произнасям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- особена интонацийка
- превзета интонацийка
- иронична интонацийка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
