истинската
[ˈistinskɐtɐ]
истинската значение:
Какво е истинската? Който отговаря на действителността; не фалшив, не подправен.
1. (пряко) Който отговаря на действителността; не фалшив, не подправен.
2. (преносно) Който притежава всички характерни качества на класа си в пълна степен; същински.
- Ударение
- ѝстински
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ис-тин-ска-та
- Род
- женски
- Мн. число
- истинските
Примери за използване на истинската
(пряко)
- Това е истинската причина за закъснението.
- Тя намери истинската любов.
(преносно)
- Тя е истинската звезда на вечерта.
- Това беше истинската буря, която чакахме.
Синоними на истинската
Как се пише истинската
Грешни изписвания: истинска та, исченската, йстинската, истйнската, истинскъта
Членувана форма на истинска. Пълният член се пише слято: -та.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:истина
Произлиза от съществителното 'истина' + наставка '-ски'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- истинската история
- истинската същност
- истинската майка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
