клокочещ
[kloˈkɔt͡ʃɛʃt]
клокочещ значение:
Какво е клокочещ? Който издава глух, бълбукащ звук (обикновено за течност при варене или извиране).
1. (пряко) Който издава глух, бълбукащ звук (обикновено за течност при варене или извиране).
2. (преносно) Който е изпълнен със силно вълнение, гняв или напрежение.
- Ударение
- клоко̀чещ
- Част на речта
- прилагателно име, неопределима част на речта
- Сричкоделение
- кло-ко-чещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- клокочещи
- Вид
- несвършен
Примери за използване на клокочещ
(пряко)
- Пред тях се разкри гледка към клокочещ гейзер.
- Водата в чайника беше вече клокочеща.
(преносно)
- Тълпата беше клокочеща от недоволство.
- Той сдържаше с труд своя клокочещ гняв.
Как се пише клокочещ
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клокоча
Сегашно деятелно причастие от глагола 'клокоча', който е с ономатопеичен (звукоподражателен) произход – имитира звука на кипяща течност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клокочещ извор
- клокочещ гняв
- клокочеща лава
