Dumite-BG – онлайн речник за българския език

комплектен

[komˈplɛktɛn]

комплектен значение:

Какво е комплектен? Който съставлява пълен комплект; който съдържа всички необходими съставни части, без липси.

1. (технически) Който съставлява пълен комплект; който съдържа всички необходими съставни части, без липси.
Ударение
компле́ктен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ком-плек-тен
Род
мъжки
Мн. число
комплектни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на комплектен

(технически)
  • Доставиха оборудването в комплектен вид.
  • Това е комплектен обект, предава се с всичко необходимо за експлоатация.

Синоними на комплектен

Антоними на комплектен

Как се пише комплектен

Грешни изписвания: комплектан, кумплектен
Прилагателното се образува от корена комплект и наставката -ен: комплектен.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:komplett
Чрез немски (или руски), произлиза от латинското 'completus' (пълен, завършен). В българския език е дериват от съществителното 'комплект'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • комплектна доставка
  • комплектно оборудване
  • комплектен товар

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.