Dumite-BG – онлайн речник за българския език

компаньон

[kumpɐˈɲɔn]

компаньон значение:

Какво е компаньон? Човек, който придружава някого; спътник, другар в някакво занимание или пътуване.

1. (пряко) Човек, който придружава някого; спътник, другар в някакво занимание или пътуване.
2. (търговия) Съдружник в търговско предприятие (остаряло или в специфичен контекст).
Ударение
компаньòн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ком-па-ньон
Род
мъжки
Мн. число
компаньони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на компаньон

(пряко)
  • Търся си весел компаньон за екскурзията до планината.
  • Той е приятен компаньон за вечеря.
(търговия)
  • Фирмата 'Иванов и компаньони' обяви фалит.

Как се пише компаньон

Грешни изписвания: компанион, кумпаньон, компъньон, компаньун
Пише се с 'ь' и 'о' (-ньо-) за отразяване на мекостта, заимствана от френския оригинал (*gn*).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:compagnon
Заемка от френски *compagnon*, произлизаща от латинското *companio* (човек, с когото ядеш хляб – *com* + *panis*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приятен компаньон
  • весел компаньон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.