констелация
[kɔnstɛˈlat͡sijɐ]
констелация значение:
Какво е констелация? Съвкупност от обстоятелства, фактори или сили, които си взаимодействат в даден момент; специфично съчетание или конфигурация.
1. (книжовно) Съвкупност от обстоятелства, фактори или сили, които си взаимодействат в даден момент; специфично съчетание или конфигурация.
2. (астрономия) Взаимно разположение на небесни тела; съзвездие (рядка употреба в съвременния език).
- Ударение
- констела̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-сте-ла-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- констелации
Примери за използване на констелация
(книжовно)
- Политическата констелация в парламента направи невъзможно съставянето на правителство.
- Успехът му се дължеше на щастлива констелация от случайности.
(астрономия)
- Древните са разчитали съдбата по звездната констелация.
Синоними на констелация
Как се пише констелация
Грешни изписвания: констилация, кунстелация, констелъция, констелацйя
Думата се пише с е (констелация), следвайки латинския корен stella.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:constellatio
От латински 'com-' (заедно) и 'stella' (звезда). Първоначално астрологичен термин за взаимното разположение на звездите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическа констелация
- сложна констелация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
