Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кълнене

[kɐɫˈnɛnɛ]

кълнене значение:

Какво е кълнене? Изричане на лоши пожелания, проклятия срещу някого.

1. (фолклор/ежедневие) Изричане на лоши пожелания, проклятия срещу някого.
2. (разговорно) Употреба на нецензурни думи; ругаене.
Ударение
кълнèне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
къл-не-не
Род
среден
Мн. число
кълнения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кълнене

(фолклор/ежедневие)
  • Старицата продължи с кълненето, докато те не се скриха от погледа ѝ.
  • Кълненето се смята за грях в много религии.
(разговорно)
  • След удара последва силно кълнене от страна на шофьора.

Антоними на кълнене

Как се пише кълнене

Грешни изписвания: калнене
Коренната гласна е ъълна, кълнене).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клѧти
Отглаголно съществително от 'кълна'. Произлиза от праславянския корен *klęti (проклинам/заклевам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • страшно кълнене
  • люто кълнене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.

Кълнене – значение, правопис и синоними | Dumite-BG