Dumite-BG – онлайн речник за българския език

късметлийче

[kɐsmɛtˈlijt͡ʃɛ]

късметлийче значение:

Какво е късметлийче? Дете или малък човек, който има късмет; галено обръщение към някого, на когото му върви.

1. (пряко) Дете или малък човек, който има късмет; галено обръщение към някого, на когото му върви.
2. (бит) Малък предмет, листче с пожелание или монета, скрити в баница или питка, които предричат късмета за годината.
Ударение
късметлѝйче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
къс-мет-лий-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
късметлийчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на късметлийче

(пряко)
  • Това дете е голямо късметлийче, винаги печели от лотарията.
  • Здравей, късметлийче, пак ли намери пари на улицата?
(бит)
  • Падна ми се късметлийчето с парата.
  • Напиши хубави пожелания на всяко късметлийче за баницата.

Синоними на късметлийче

Антоними на късметлийче

Как се пише късметлийче

Грешни изписвания: късметличе, касметлийче, късметлййче, късметлииче
Думата се пише с й (и кратко) преди наставката -че, тъй като е образувана от късметлия (където 'и'-то е част от корена/наставката пред гласна, преминаваща в 'й' пред съгласна в умалителната форма).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kısmet
Умалителна форма на 'късметлия'. Коренът произлиза от турската дума 'kısmet' (съдба, дял), която от своя страна е заемка от арабската 'qisma' (деление, дял, съдба).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • новогодишно късметлийче
  • падна ми се късметлийче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.