късоумен
[kɐsoˈumɛn]
късоумен значение:
Какво е късоумен? Който е с ограничени умствени способности; глупав, недосетлив.
1. (преносно) Който е с ограничени умствени способности; глупав, недосетлив.
- Ударение
- късоу̀мен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- къ-со-у-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- късоумни
Примери за използване на късоумен
(преносно)
- Беше твърде късоумен, за да разбере иронията в думите ѝ.
- Късоумното решение доведе до сериозни загуби за фирмата.
Антоними на късоумен
Как се пише късоумен
Грешни изписвания: късо умен, късумен, касоумен, късуумен, късоомен
Сложни прилагателни, образувани от словосъчетание от прилагателно и съществително (къс ум), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:къс + ум
Словообразуване от прилагателното „къс“ (кратък, недостатъчен) и съществителното „ум“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- късоумен човек
- късоумна постъпка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
