мълвя
[mɐlˈvʲa]
мълвя значение:
Какво е мълвя? Говоря тихо, неясно или под носа си; шепна.
1. (общо) Говоря тихо, неясно или под носа си; шепна.
2. (поетично) Говоря бавно и спокойно; изричам.
- Ударение
- мълвя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- мъл-вя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата мълвя 52
- мълвели
- мълвете
- мълвеше
- мълвейки
- мълвелите
- мълвен
- мълвена
- мълвени
- мълвено
- мълвения
- мълвената
- мълвените
- мълвеният
- мълвеното
- мълви
- мълвим
- мълвиш
- мълвите
- мълвил
- мълвила
- мълвили
- мълвило
- мълвилия
- мълвилата
- мълвилите
- мълвилият
- мълвилото
- мълвих
- мълвиха
- мълвихме
- мълвихте
- мълвят
- мълвял
- мълвяла
- мълвяло
- мълвялия
- мълвялата
- мълвялият
- мълвялото
- мълвях
- мълвяха
- мълвяхме
- мълвяхте
- мълвящ
- мълвяща
- мълвящи
- мълвящо
- мълвящия
- мълвящата
- мълвящите
- мълвящият
- мълвящото
Примери за използване на мълвя
(общо)
- Старицата мълвеше някаква молитва.
- Устните му мълвяха нежни думи.
(поетично)
- Тя мълвеше думите с особена тежест и тъга.
Как се пише мълвя
Грешни изписвания: мъловя, малвя
Думата се пише с ъ в корена. Проверява се с формата мълком (където гласната е под ударение).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:млъв
Свързана със старобългарското съществително 'млъва' (шум, гълчава, вълнение). Значението е еволюирало от 'вдигам шум' към 'говоря' и по-специфично 'говоря тихо/неясно'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мълвя молитва
- без да мълвя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.