наклеветяване
[nɐklɛvɛˈtʲavɐnɛ]
наклеветяване значение:
Какво е наклеветяване? Действието по разпространяване на лъжливи, позорящи твърдения за някого.
1. (общо) Действието по разпространяване на лъжливи, позорящи твърдения за някого.
- Ударение
- наклеветя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-кле-ве-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наклеветявания
Примери за използване на наклеветяване
(общо)
- Наклеветяването на колега е недопустимо поведение в офиса.
- Той заведе дело за наклеветяване.
Синоними на наклеветяване
Антоними на наклеветяване
Как се пише наклеветяване
Грешни изписвания: наклеветя ване, накливетяване, нъклеветяване, наклеветявъне
Пише се слято. Втората гласна е 'е' (от клевета), а не 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клевета
Отглаголно съществително от 'наклеветявам', произлизащо от съществителното 'клевета'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
