Енциклопедия на българския език

нападателност

[nɐpɐˈdatɛlnost]

нападателност значение:

Какво е нападателност? Склонност към агресия, враждебно поведение или иницииране на конфликти.

1. (психология) Склонност към агресия, враждебно поведение или иницииране на конфликти.
2. (спорт) Стил на игра, характеризиращ се с активни действия за постигане на победа и атака срещу противника.
Ударение
напада̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-па-да-тел-ност
Род
женски
Мн. число
нападателности (неупотребимо)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нападателност

(психология)
  • Неговата нападателност по време на спора изненада всички присъстващи.
  • Прекомерната нападателност може да бъде признак на несигурност.
(спорт)
  • Отборът показа завидна нападателност през второто полувреме.

Как се пише нападателност

Думата се пише с а в корена (пад), проверява се с думата 'падам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нападати
Образувана от глагола 'нападам' (представка на- + корен пад-) с наставка '-тел' за деятел и '-ност' за качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекалена нападателност
  • скрита нападателност
  • проява на нападателност