напътване
[nɐˈpɤtvɐnɛ]
напътване значение:
Какво е напътване? Действието по даване на насока или указание на някого.
1. (общо) Действието по даване на насока или указание на някого.
2. (преносно) Даване на съвет, поучение или морална подкрепа.
- Ударение
- напъ̀тване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-път-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- напътвания
Примери за използване на напътване
(общо)
- Благодаря за напътването, без вас щяхме да се загубим.
- Той имаше нужда от професионално напътване в кариерата.
(преносно)
- Бащиното напътване му помогна да вземе правилното решение.
- Тя се вслушваше в напътванията на своя учител.
Синоними на напътване
Антоними на напътване
Как се пише напътване
Грешни изписвания: напътвъне, напътвание, нъпътване, напатване
Думата завършва на -ане (типично за отглаголни съществителни), а не на -ъне.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:път
Отглаголно съществително име от 'напътвам', което идва от корена 'път' с представка на-.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ценно напътване
- духовно напътване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
