нашушване
[nɐˈʃuʃvɐnɛ]
нашушване значение:
Какво е нашушване? Тихо говорене, шепнене на ухо, често с цел предаване на тайна или интрига.
1. (разговорно) Тихо говорене, шепнене на ухо, често с цел предаване на тайна или интрига.
2. (преносно) Подстрекаване или подучване на някого тайно.
- Ударение
- нашу̀шване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-шуш-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- нашушвания
Примери за използване на нашушване
(разговорно)
- След кратко нашушване между двамата, те напуснаха стаята.
- Не обичам тайни нашушвания зад гърба ми.
(преносно)
- Това поведение е резултат от нечие нашушване.
Синоними на нашушване
Антоними на нашушване
Как се пише нашушване
Грешни изписвания: нашошване, нъшушване, нашушвъне
Пише се с 'у' в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:шушна
От глагола 'нашушвам', дериват на 'шушна' (шепна). Коренът е звукоподражателен.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
