непълноправен
[nɛpɐɫnoˈpravɛn]
непълноправен значение:
Какво е непълноправен? Който не се ползва с пълни граждански, политически или социални права; който е с ограничен статут.
1. (право/социология) Който не се ползва с пълни граждански, политически или социални права; който е с ограничен статут.
- Ударение
- непълнопрàвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-пъл-но-пра-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непълноправни
Примери за използване на непълноправен
(право/социология)
- В миналото жените са били непълноправни членове на обществото и не са можели да гласуват.
- Статутът му на бежанец го правеше временно непълноправен в новата държава.
Синоними на непълноправен
Антоними на непълноправен
Как се пише непълноправен
Грешни изписвания: не пълноправен, непълно правен, непалноправен, непълнуправен, непълнопръвен
Пише се слято. Това е сложна дума с едно главно ударение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълноправен
Сложна дума, образувана от отрицателна частица 'не-' и 'пълноправен'. 'Пълноправен' е композит от 'пълни' (цялостни) и 'права'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- непълноправен член
- непълноправен гражданин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
