Dumite-BG – онлайн речник за българския език

непълноправен

[nɛpɐɫnoˈpravɛn]

непълноправен значение:

Какво е непълноправен? Който не се ползва с пълни граждански, политически или социални права; който е с ограничен статут.

1. (право/социология) Който не се ползва с пълни граждански, политически или социални права; който е с ограничен статут.
Ударение
непълнопрàвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-пъл-но-пра-вен
Род
мъжки
Мн. число
непълноправни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непълноправен

(право/социология)
  • В миналото жените са били непълноправни членове на обществото и не са можели да гласуват.
  • Статутът му на бежанец го правеше временно непълноправен в новата държава.

Синоними на непълноправен

Антоними на непълноправен

Как се пише непълноправен

Грешни изписвания: не пълноправен, непълно правен, непалноправен, непълнуправен, непълнопръвен

Пише се слято. Това е сложна дума с едно главно ударение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълноправен
Сложна дума, образувана от отрицателна частица 'не-' и 'пълноправен'. 'Пълноправен' е композит от 'пълни' (цялостни) и 'права'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непълноправен член
  • непълноправен гражданин

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.