несвършеност
[nɛsˈvɤrʃɛnost]
несвършеност значение:
Какво е несвършеност? Състояние на нещо, което не е приключено, завършено или доведено до край; незавършеност.
1. (общо) Състояние на нещо, което не е приключено, завършено или доведено до край; незавършеност.
2. (граматика) Характеристика на глаголен вид (аспект), който представя действието в процес на протичане, без да се акцентира върху неговия край или резултат.
- Ударение
- несвъ̀ршеност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-свър-ше-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- несвършености
Примери за използване на несвършеност
(общо)
- В картината се усещаше една артистична несвършеност, която оставяше място за въображението.
- Чувството за несвършеност на задачата го тревожеше.
(граматика)
- Глаголът 'чета' притежава признака несвършеност.
- Суфиксът придава значение на несвършеност на действието.
Синоними на несвършеност
Антоними на несвършеност
Как се пише несвършеност
Грешни изписвания: несваршеност, не свършеност, несвършенуст
Пише се слято (отрицателна частица не и съществително). Гласната в корена е ъ (променливо я), която пред сричка с е (-ше-) преминава в е или остава ъ според морфологичния строеж, тук следваме корена свърш-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свърша
Образувано от прилагателното/причастието 'несвършен' + наставката '-ост'. Връзка с глагола 'свърша' (приключа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- усещане за несвършеност
- видова несвършеност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
